Различното училище е другото мото на школото, в което се

 

" Различното учебно заведение " е другото мото на школото, в което се образоват 118 възпитаници до 7 клас от общо 10 обитаеми места в региона на град Шумен. А че учебното заведение е красиво и друго, бие на очи още щом прекрачите прага му. Дотолкова, че се е трансформирало в туристическа атракция и хората идват от близо и надалеч, с цел да го прегледат като някакво … знамение. Посетителите го дефинират в книгата за усещания като " Дворец на децата ", " картинна изложба " или " учебно заведение – светилище ".

 

Над 120 пана, рисунки и картини,както и портрети на исторически персони и цитати, призоваващи към приемливост и любознание красят стените на царевбродското школо. Всяка обособена стая е обзаведена и декорирана тематично и разполага с мултимедия, а тоалетните са с фотоклетки. Всеки понеделник, когато стартира първият час, звучи химнът на Република България, а във вторник химнът на град Шумен слага началото на Часа на класния. И всички пеят с вдъхновение.

 



 

Но това не е всичко! " В учебното заведение ни, което е с над 100-годишна история, се образоват деца с друг генезис, култури и цвят на кожата, защото в предишното Царев Брод се е славело като интернационално село с над 13 етноса. И бих споделил, че при нас има възрожденски дух, а всяко наше празненство се трансформира в общоселски празник "  – споделя за Радио България дългогодишният шеф Тихомир Трифонов. И още:

 

" От 2009 година имаме боксова круша, която е покрай учителската стая. Насреща сме сложили фотоси на учителите и това е за намаляване на експанзията. Ако някой възпитаник, да вземем за пример е сърдит на преподавател, вместо непосредствено да избиват пристрастености и страсти, може по този метод да се разтовари. Мелодичен звънец сигурно има в доста учебни заведения, само че нашият е с 15 разнообразни сигнала с 30 сек дълготрайност. Всеки ден от 6:45 до 17:30 ч. от школската радио точка звучи българска естрадна музика, само че по този начин, че да не пречи на провеждането на часовете. И мисля, че това също възпитава в национализъм. "

 

Макар че учебното заведение непрестанно се ремонтира и обновява, от 15 години в него не е стъпвал занаятчия. " За поправки и боядисване се оправяме сами – най-вече лелките и помощният личен състав, от време на време и учителите се включват ", споделя Трифонов. А по какъв начин съумяват да се устоят финансово?

" Получаваме така наречен делегиран бюджет, който е строго избран съгласно броя на учениците. От друга страна имаме земи, дадени преди години с царски декрет. Земите ни бяха върнати, откакто спечелихме дело, само че не на учебното заведение, а на така наречен Енджейско учебно настоятелство. През 2000 година го регистрирахме, то е настоящо и доста ни оказва помощ. И на трето място, само че не по значимост, безплатно ни оказват помощ хора по разнообразни способи – с храна или строителни материали и прочие ", изяснява шефът.

 

Открай време школото поддържа чудесно съдействие с над 100-годишния женски бенедиктински манастир " Пресвето сърце Исусово " в село Царев брод. Сестри бенедиктинки от Германия, Южна Корея, Нигерия и други страни са преподавали британски на децата.

 

" От 25 години вършим 5-дневен летен лагер със сестрите. Те обезпечават обяд и закуска, ние – методологическа организация. Има аниматори, изпращаме дежурни учители и състезателен инвентар в манастира. Децата имат нравствено поучителни беседи, само че без дидактика и вяра, в бенедиктинския манастир те играят и спортуват. През тези 5 дни организираме полудневни екскурзии в региона, които са с патриотична устременост " – споделя Трифонов.

 

Заглавието е на редакцията на ФрогНюз

 

Още по тематиката може да прочете  на уеб страницата на bnr.bg